Защо Виждаме Себе Си в Конете? Или Как Едно Пръхтене се Превръща в Драма
Нека си го кажем направо – ние, хората, сме експерти по приписване на емоции, особено на животни. И кой може да устои на изражението на коня си, което уж казва: „Сериозно ли? Отново овесена каша?!“?
Но дали наистина виждаме какво мислят те, или просто виждаме себе си в тези големи, любопитни очи?
Ние обожаваме добрата история!
Колкото по-драматична, толкова по-добре. Например, когато видим коня си да се опъва срещу нас, ние веднага решаваме, че той се цупи, защото не му харесва новото седло. „Ах, гледай го, обиден е!“ казваме ние с убеденост, сякаш конят е тийнейджър, който иска нов смартфон. А всъщност може би просто го сърби гърба.
Хората сме социални и обичаме да усещаме връзка с другите, включително и с конете. Ако ние сме тъжни, искаме да вярваме, че и конят ни ни съчувства. Стои до нас, мълчи и сякаш казва: „Не плачи, приятелю, аз съм тук.“ Но може би той просто чака морковче или е вглъбен в мисълта дали сеното е достатъчно прясно. Това не прави момента по-малко специален, но дали той е тъжен с нас или просто е гладен – това остава загадка.
Антропоморфизмът (или приписването на човешки черти на животните) е в нашата природа. Мозъкът ни автоматично търси познати изражения и жестове. Когато конят повдигне веждите си и опули очи, ние веднага решаваме, че той е изненадан, въпреки че е напълно възможно да е просто събрал малко прах в очите си. Нашият мозък работи така – виждаме това, което разбираме.
Нека не се заблуждаваме – животът е по-забавен, когато конете ни са като герои от сапунен сериал. Всяко цвилене е „заплаха“, всяко тръсване на опашката е „недоволство“, а когато лежат по гръб, ние веднага си представяме, че са в нещо като йога клас. Това са малките мигове, които ни карат да се смеем и ни радват.
Кой знае, може би и конете ни гледат по същия начин? Може би си мислят: „Гледай го този човек, уж ми носи захарчета, а пак ми пробутва овес! Като че ли не мога да го различа...“ Кой е казал, че само ние можем да фантазираме? Взаимното приписване на емоции е част от връзката ни с тези невероятни създания.
Може би не винаги разбираме конете си правилно, но това няма значение. Важното е, че си създаваме специална връзка, която ни радва и ни носи усмивки. В крайна сметка, ако конят ви реши, че го гледате твърде дълго и започне да рови с копитото си, може би е време да му дадете повече лично пространство... или пък нова порция моркови.
