Тръс - най-трудния за заучаване конски ход. Може да кажем и най-неприятния за начинаещия ездач. Но, всеки който язди, трябва да го умее и то добре ( ще разглеждаме необходимостта от гледна точка на яздещ сред природата). При тръст коня изминава разстоянията сравнително бързо, но не се уморява така като при галопа.
При тръст коня развива от 7-8 км/ч (бавен тръс ), до над 30 км/ч (бърз тръс). При конни преходи, често времетраенето на ездата е голямо, и ако редувате само галоп и ходом то ще изтощите коня твърде много. Освен това независимо от дисциплината, не е препоръчително да се преминава от ход в галоп и обратно, това твърде много натоварва ставите на коня а за по-начинаещите ездачи носи риск от загуба на равновесие. След като изяснихме необходимостта от заучаването му, нека кажем някои подробности за самият алюр.
Тръс е двутактов ход. В единият такт се движи преден ляв със заден десен крак, а в другият се придвижват краката от другия диагонал, т.е краката на коня се движат по двойки "кръстосани".
Дължината на крачката при тръс варира от 2,5 до 6 м. При движение в тръс в единият такт се чува от едновременното стъпване на двата диагонални крайника.
Важно начинаещият ездач да се вслушва в тактовете, защо той все още няма изработен усет към самото движение на коня.
Това ще му позволи по-добре да се справи с тъй нареченият облекчен тръс.
Тръсът може да се определи като най-друсащия ход за начинаещия ездач. За да избегне дискомфорта от това ездача извършва облекчаване.
Правилото е, че за да облекчите този "друсащ" ход, трябва на единия такт да сте на седлото, а на другия да сте над него.
Облекчаването е движение на таза и седалището леко над коня и напред, и после назад и надолу, със сядане без удар в седлото. Внимавайте и с краката, те не трябва да се движат безконтролно и да удрят коня, това поражда в него мисълта, че желаете да ускори алюра.
Възможно е и тръс без облекчаване - т.нар. манежен тръс.