#gruemenu.grue

Два коня решили през уйкенда да се поразходят из Витоша.
Разбрали се, че пътеката между Бояна и Драгалевци е перфектна за целта.
Широчко, може и да потичат малко, пък от страни доста полянки могат и да похапнат тук- таме.
Речено, сторено.

Разговор между приятели:
- Ходи ли днес на езда?
- Да.
- И как мина?
- Сравнително добре, но коня се върнал сам в конната база 30 минути преди да съм свършил.

Звъни телефонът в конна база:

- Вие ли продавате коне?

- Да, да. Какъв кон вие необходим?

Дълго време увещавахме един наш приятел да започне да язди.
Започна да идва често, но всеки път яздеше Каспър.
Тъй като е наш стар познат, а и решихме, че е понапреднал в ездата му дадохме Черньо и го пуснахме да поязди сам, за да проверим дали се справя, и на какво сме го научили.
След като се върна от езда ни сподели следното:
- Днес случих на изключително вежлив кон!
- Какво имаш предвид? - попитахме го ние
- През цялото време ме пускаше да минавам препядствията преди него.

P.S

 Макар и случката да е измислена, героите в нея са реални.

 

 

Един кон се разбеснял из конната база.

Започнал да цвили и рита без да се замисля от последствията.

Нещеш ли ритнал друг свой събрат в главата.